Начало Водещи новини Проф. Савина Хаджидекова – лектор на XII Национална конференция за редки болести и лекарства сираци

Проф. Савина Хаджидекова – лектор на XII Национална конференция за редки болести и лекарства сираци

by informer
436 views

Проф. Савина Хаджидекова е генетичен консултант и ръководител Генетична лаборатория към МБАЛ „Надежда“ – София, както и ръководител на Катедрата по медицинска генетика в Медицински университет – София. Професионалните й интереси са в областта на генетика на репродукцията и инфертилитета, пренатални и предимплантационни генетични тестове, вродените аномалии на развитието и интелектуален дефицит, онкогеномика.

Проф. Хаджидекова ще бъде лектор на XII Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, която ще се проведе онлайн на 10-11 септември 2021 г. във Виртуален Конгресен Център. Темата на нейната лекцията е „Репродуктивна генетика – опорни точки”. В специално интервю за Институт по редки болести, проф. Хаджидекова споделя подробности за инфертилитета:

1. Какъв е приблизително броят в България на хората с инфертилитет? Има ли регистър?

Съгласно определението на СЗО, за инфертилитет говорим, когато в продължение на 12 месеца след системни опити за забременяване не настъпва бременност или бременността завършва с аборт или мъртвораждане. В действителност в България не се води точна статистика колко е броят на семействата с репродуктивни проблеми и няма официална информация. Предполага се, че около 145 000 са семействата с инфертилитет. Инфертилитетът засяга средно 10%-15% от индивидите в репродуктивна възраст и около 15%-20% от двойките, желаещи бременност. Ако разгледаме възрастовото разпределение сред двоките в репродуктивна възраст проблемът засяга 1 от 7 двойки в групата на 30-34 годишните, 1 от 5 двойки при 35 – 39 годишните и 1 от 4 двойки при 40-44 годишните. Високата популационна честота и скъпото лечение в съчетание с демографската криза прави проблема много важен за медицинската практика и обществото като цяло.

2. Какви са особеностите при проследяването на тези пациенти и какви са най-честите причини за инфертилитет?

Причините за репродуктивните проблеми са много и различни, като се разпределят по равно между мъжете и жените и могат да бъдат генетични и негенетични, като генетичните причини по-рядко се откриват при жените. Разнообразието от етиологични фактори изсисква проследяването на тези пациенти да се осъществява от мултидисциплинарен екип включващ специалисти от много медицински специалности като акушерство и гинекология, репродуктивна ендокринология, андрология, урология, психиатрия, имунология, инфекциозни болести, медицинска генетика и др.
Негенетични причини
Негенетичните причини за инфертилитет при жените могат да бъдат от страна на: яйчника – напреднала възраст, намаляване на броя на яйцеклетките, липса на овулация, преждевременна яйчникова недостатъчност; маточните тръби – инфекции (хламидии), ендометриоза, хирургично прекъсване на тръбите; матката – миоми, полипи, ендометриоза, аденомиоза, вродени аномалии; маточната шийка – постхирургични стенози, промени в състава на мукуса. До инфертилитет и преждевременно прекъсване на бременността могат да доведат различни проблеми с щитовидната жлеза, пролактинемия, нарушения в хипоталамо-яйчниковата ос, някои имунологични разстройства, хронични заболявания и инфекции при бременната жена. При мъжете негенетични причини за инфертилитета са варикоцелето, тестикуларната дисгенезия, ендокринните нарушения, аномалии на vas deferens, крипторхизъм, инфекции, тумори, антиспермални антитела, ретроградна еякулация, анатомични аномалии, сексуална дисфункция, цьолиакия, прием на медикаменти (химиотерапия, прекомерна употреба на анаболни стероиди и др.), радиация, експозиция на тежки метали, пестициди, прегряване на тестисите, тютюнопушене, алкохолизъм и др.
Генетични причини
Генетични причини за мъжкия инфертилитет. Предполага се, че при около 15% от мъжете и 10% от жените с репродуктивни проблеми могат да бъдат открити генетични аномалии, включващи хромозомни или генни дефекти. Известна част от генетичните фактори са добре проучени, но по-голямата част остават неясни. Честотата на хромозомните мутации при мъжете с репродуктивни проблеми варира между 2% и 8%, средно 5%. Друга честа генетична причина за инфертилитет при мъжете са Y микроделециите. Откриват се много по-често при мъжете с азооспермия или тежка олигозооспермия. Причина за мъжки инфертилитет може да бъде и муковисцидозата – една от най-честите болести сред европейската раса, засягаща 1 от 3600 живородени, като всеки 33-ти човек в България е асимптомен носител на мутацията. Мъжкият стерилитет в този случай се дължи на обструктивна азооспермия вследствие вродена липса на връзка между надсеменника и еякулаторния канал, при което се получава функционален блок. Други по-редки причини за мъжки инфертилитет са синдром на Картагенер, синдром на Калман, мутации в андроген-рецепторния ген и др.
Генетични причини за женския инфертилитет. Хромозомните дефекти са едни от най-честите генетични причини за инфертилитет при жените. Хромозомните аномалии могат да доведат до повтарящи се спонтанни аборти. Процентът на хромозомните аномалии сред пациентките с репродуктивни проблеми се оценява на около 5%. Синдромът на Търнър е най-честата хромозомна аномалия при инфертилните жени. Много пациентки с хромозомни аномалии могат да забременеят с помощта на асистирана репродукция, вкл. и жени със синдрома на Търнър, чрез използване на донорска яйцеклетка при анатомия на матката, позволяваща износването на плода. Друга причина за женски инфертилитет е чуплива Х хромозома. Обикновено носителките нямат симптоми като единствен симптом при тях може да е преждевременна яйчникова недостатъчност, която се установява при 15-25% от жените с премутация. Описани са и десетки други генетични дефекти, свързани с понижен фертилитет или нарушение на половото развитие, но с много ниска честота.

3. Как може да се подобри според Вас грижата за това състояние у нас?

Най-добрата грижа е превенцията. Негенетичните причини са комплексни – отлагането на майчинството за след 30 и дори след 35 години, хронични заболявания, тенденция за обективно влошаване на качеството на гаметите и „подмладяване“ на проблемите, поради все по-високото излагане на съвременния човек на множество вредни фактори – факторите на околната среда, начина на живот, хранителния режим. Необходими са действия и мерки, които възпрепятстват появата на рискови фактори под формата на екологични, икономически, социални и поведенчески условия и културни модели на живот. Ролята на репродуктивната генетика е да свърже репродуктивните и генетични технологии с цел диагностика и избор на лечение при инфертилитет, както и превенция на раждането на дете с генетични болести.

4. Друг коментар, който според Вас ще е важен за аудиторията.

В наши дни репродуктивните проблеми все по-често се решават с методите на асистираната репродукция. „Ин-витро” процедурите стават все по-успешни и благодарение на въвеждането на предимплантационните генетични тестове (ПГТ). ПГТ е върхова технология, която стана възможна благодарение на напредъка в развитието на ин витро оплождането и генетичните технологии. Това е метод за ранна генетична диагноза на ин витро ембриони още преди трансфера им в матката. Ние можем да разберем дали ембрионът носи генетична мутация като изследваме само няколко клетки от него на много ранен етап – още на 5-6-ти след оплождането. Така можем да изберем здрави ембриони за трансфер. Всъщност ПГТ представлява хуманен метод за превенция на раждането на деца с генетични болести още преди настъпването на бременността. По този начин се избягва прекъсването на бременността по медицински показания при патологичен резултат.
ПГТ се препоръчва при мутации, които водят до спонтанни аборти, мъртвораждания, животозастрашаващи състояния или болести с тежко физическо или умствено увреждане, за които липсва ефективно лечение.
ПГТ се разделя на три основни групи:
1) ПГТ (PGT-M) за моногенни болести (болести, при които мутацията е в един ген). Препоръчва се на семейства, в които съществува риск за раждане на болно дете, тъй като единият или двамата родители са носители или болни от моногенно заболяване. Рискът за раждане на болно дете при всяка бременност е висок и варира от 25 до 100%. ПГТ се прилага за болести като бета-таласемия, муковисцидоза, чуплива Х хромозома, хемофилия, епидермолизис булоза, миотонична дистрофия, болест на Хънтингтон, мускулна дистрофия Дюшен и много други.
2) Вторият тип ПГТ (PGT-SR) открива структурни хромозомни нарушения. Прилага се в семейства, в които единият и/или двамата родители са носители на структурна хромозомна аномалия – балансирана транслокация, инверсия, дупликация/делеция. Рискът за образуване на дефектни ембриони е висок и зависи от типа на мутацията.
3) Третият тип ПГТ (PGT-A) е за бройни хромозомни нарушения, т.нар. анеуплоидии. Индикациите са напреднала репродуктивна възраст на жената; множество спонтанни аборти; неуспешни опити от предходни IVF процедури; тежък мъжки инфертилитет.
ПГТ може да се прави и при двойки без репродуктивни проблеми, но с риск за раждане на дете с генетична болест, които не искат да се оставят на случайността при естественото забременяване и да приемат риска за прекъсване на бременността при патологичен резултат.

Очакваме Ви в конфернтната зала на XII Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, 10-11 септември 2021 г. За повече информация и регистрация, посетете страницата на събитието: https://vcv.raredis.org/event/10-11-09-2021/

Още по темата