Доц. Светлан Дерменджиев има придобити клинични специалности по вътрешни болести, клинична токсикология, клинична алергология, и професионални болести. През 2010 г. придобива професионална квалификация „Магистър по здравен мениджмънт”. От 2012 г. доц. Дерменджиев е ръководител на Секцията по професионални заболявания и токсикология към Втора катедра по вътрешни болести на МФ, МУ-Пловдив. През 2010 г. заема длъжността началник Отделение по професионални болести с дейност по клинична алергология в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, а от 25.05.2021 г. е началник и на Клиниката по клинична токсикология. Доц. Дерменджиев членува в национални и международни научни общности, от които Българско алергологично дружество, Българско дружество по клинична токсикология, Българско научно дружество по професионални болести – председател на дружеството, Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Световната алергологична асоциация (WAO) и Международната асоциация по редки болести (ICORD). Той е член на редакционната колегия на списание ”Редки болести и лекарства сираци” и на научния комитет на ежегодно организираните Национални конференции по редки болести. Също и на комисиите за полагане на държавен изпит за придобиване на специалности по „Клинична алергология”, „Клинична токсикология“ и „Професионални болести”. Има издадени 8 монографии, от които монографията „Ангионевротичен” оток е издадена и на английски език.
Предстои участие на доц. Дерменджиев като лектор на XIIІ Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, която ще се проведе на 09-10 септември 2022 г. в Пловдив. Той ще представи лекция „Ангиоедемът и хроничната уртикария – рядко срещана или трудна за диагностициране патология?“. Подробности по темата, доц. Дерменджиев споделя в специално интервю за Институт по редки болести:
1. Бихте ли ни казали какъв е приблизително броят в България на хората, засегнати от това рядко заболяване? Има ли регистър?
В България има регистър за Наследствения ангиоедем. Той е създаден от проф. Божко Божков, а след неговата кончина регистърът се води от доц. д-р Мария Стаевска, която е началник на Клиниката по алергология в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД-София.
Броят на регистрираните пациенти с НАЕ динамично се променя. Повече информация за честотата на заболяването може да се открие в дисертационните трудове на д-р Ана Валериева, която извършва ретроспективно и проспективно проучване на регистрираните пациенти, съответно за периода от създаването на регистъра до 2012, и от 2012 до 2018 година, както и в моя дисертационен труд. За рядко срещаните форми на уртикария има единични публикации. Така например, в литературата са описани около 100 случая на пациенти с аквагенна уртикария, а честотата и възлиза на 0.4% от всички случаи на хронична индуцирана уртикария.
Т.нар. „вибрационна уртикария“ е също рядко заболяване, тъй като съобщената в литературата честота е < 1/1 000 000. Унаследяването е автозомно-доминантно.
2. Какви са особеностите при проследяването на тези пациенти ?
Пациентите с Наследствен ангиоедем подлежат на динамично клинично и лабораторно мониториране и контрол на терапията. Тази дейност се извършва от създадените за целта към големите университетски болници у нас специализирани комисии за заместителна терапия при пациенти с вродени имунодефицитни болести
3. Как може да се подобри според Вас грижата за това рядко състояние у нас?
Винаги има какво да се желае по отношение подобряване качеството на обслужване, и съответно качеството на живот на пациентите с редки болести.
При регистрираните с НАЕ болни например, считам за крайно необходимо да се актуализира нормативната уредба, по начин, който би улеснил достъпа на пациентите до клиничните структури от болничната помощ. Това е особено необходимо при спешни състояния, когато факторът време е от първостепенно значение за спасяване живота на пациента.
Необходима е промяна в клиничните пътеки, по които тези болни се лекуват в сертифицираните за целта клиники и отделения по начин, който позволява бърз и директен достъп на болния до съответните специалисти.
4. Друг коментар, който според Вас ще е важен за аудиторията.
Считам, че е назрял моментът изучаването на редките болести от студентите по специалност „медицина“ да бъде включено като самостоятелна учебна дисциплина. Това ще даде възможност бъдещите лекари да получат необходимия обем от знания и умения за диагностика и лечение на страдащите от редки заболявания пациенти. По този начин качеството на живот на тези болни значително ще се подобри.
Очакваме ви в конфернтната зала на XIIІ Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, 09-10 септември 2022 г. За повече информация и регистрация, посетете страницата на събитието: https://vcv.raredis.org/event/9-10-09-2022/