Начало Ново на сайта ЕКВИНОВАРУСНО ХОДИЛО

ЕКВИНОВАРУСНО ХОДИЛО

by admin
3,9K views

СИНОНИМИ: ВРОДЕНО КРИВО СТЪПАЛО, ЕКВИНОВАРУСНО ХОДИЛО

КОД МКБ10: Q66.0

ORPHA КОД: –      

ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ВИ СЕ ПРЕДОСТАВЯ НАПЪЛНО БЕЗПЛАТНО С ОБРАЗОВАТЕЛНА ЦЕЛ И НЕ ТРЯБВА ДА СЛУЖИ ЗА САМОДИАГНОСТИКА И САМОЛЕЧЕНИЕ. ПРИ НАЛИЧИЕ НА ЗДРАВЕН ПРОБЛЕМ, СЛЕДВА ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ ЛИЧНИЯ/ЛЕКУВАЩ ЛЕКАР.

КРАТКА ДЕФИНИЦИЯ НА БОЛЕСТТА: Еквиноварусното ходило представлява деформитет на ходилото в резултат на вродена аномалия, което засяга най-често двете ходила симетрично, при което целите ходила се извива медиално (навътре) спрямо коляното. Възможно е и едностранно поражение на ходилото.

КЛИНИЧНИ ПРОЯВИ: Деформацията при еквиноварусното ходило е типична и диагнозата се поставя лесно, непосредствено след раждането. При едностранното засягане промените са по-слабо изразени. Промените са в мускулите, сухожилията, връзките, костния скелет и кожата на деформираното ходило. Сгъвачите на ходилото, мускулите на големия пищял и другите мускулите на подбедрицата са скъсени и задебелени. От своя страна разгъвачите и мускулите на малкия пищял са изтънени и удължени. Връзките на ходилото от вътрешната и долната му страна са скъсени и задебелени.

Клинично деформацията се изразява с характерните три компонента: еквинус, супинация и аддукция. Еквинусът,  при вроденото криво стъпало се изразява с трайна предна сублуксация на ходилото в глезенната става, така че петичката има висок стоеж и почти се поставя на една линия с подбедрицата. Супинацията се характеризира с повдигане на вътрешния ръб на ходилото и снижаване на външния. Аддукцията се изразява в отклонение на предния ходилен отдел медиално (навътре). Надлъжната ос на ходилото се разделя на две полуоси, които се срещат на ниво Шопартовата става (изградена от костиците на ходилото) и образуват ъгъл, отворен навътре; Степента на деформация е различна. Според този критерий децата се делят на няколко групи. Първа група: слабо изразени компоненти на деформацията. Мануалното коригиране е възможно за посочените компоненти с изключение на еквинизма. Тук спадат около 20-25% от пациентите с еквуноварусно ходило. Втора група: и трите елемента на деформацията са силно изразени. При тези деца мануалната редресация дава частични резултати като особено неподатливи са еквинусът и предната сублуксация на ходилото. В тази група са 70-75% от болните децата. Трета група. Клинично при тази група и трите компонента – еквинус, супинация и аддукция са изключително силно изразени. Ако деформацията е едностранна, винаги засегнатият крак е по-къс и по-малък в ходилото от здравия. Мануалната корекция и на трите компонента е невъзможна. Към тази група се отнасят приблизително 5% от пациентите. След прохождане на детето трите елемента на деформация (аддукция, супинация и еквинус) под действието на телесната тежест бързо се задълбочават. Детето стъпва по външният ръб на ходилото. Походката е нестабилна, затруднена. Деформацията е твърдо изразена и трудно може да бъде определена клиничната група, към която е принадлежала.

ГЕНЕТИЧНА КОНСУЛТАЦИЯ: –

ДИАГНОЗА: Диагнозата се поставя след направена рентгенография във фасова и профилна проекция.

ЛЕЧЕНИЕ: Лечението на вроденото еквиноварусно ходило е деликатна и продължителна работа. Основният принцип е своевременната намеса. Консервативното лечение е желателно да започне в най-ранни срокове, по възможност  веднага след раждането. Този период е най-благоприятен, тъй като под влияние на майчините хормони връзките, сухожилията и съединителната тъкан са най-еластични и се коригират по-лесно. По правило най-напред се стреми да се преодолее аддукцията и супинацията, след което се пристъпва към корекция и на еквинуса. Лечението зависи от тежестта на деформацията. Деца, които падат към I група могат да се лекуват само с лечебна гимнастика, която се извършва от приучената за целта майка. Ефектът се поддържа с пластмасови протези. При II и III клинична група се провежда мануално коригиране на деформацията и задържане на постигнатият ефект с гипсови ботушчета, които се сменят през 6-7 дни в началото и през две седмици впоследствие. След навършване на 6 месеца от приложената терапия и при трите групи се провежда контролна рентгенография. Ако се установи, че и трите елемента са коригирани терапията продължава консервативно с лечебна физкултура и протези през нощта. След прохождане на детето то носи обувки със здрава задна камера и прав вътрешен форт. До 7-8 годишна възраст трябва да бъде под наблюдение на ортопед. Ако след 6 месечна терапия се установи, че не е коригиран само еквинизмът (това се наблюдава при деца от II група) се предприема оперативна интервенция. При липса на ефект след 6 месеца без корекция и на 3-те елемента се предприема обширна коригираща операция. След операцията корекцията продължава мануално и децата отново се гипсират.

ЛЕКАРСТВО СИРАК: –

АСОЦИАЦИИ НА ПАЦИЕНТИ:
НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС НА ХОРАТА С РЕДКИ БОЛЕСТИ
Лице за контакти: Владимир Томов
Електронна поща: tomov@raredis.org
Адрес за кореспонденция: бул.”Драган Цанков” бл. 59-63 вх. 7, София 1000

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:

За допълнителна информация, моля посетете сайтовете на Orphanet и NIH Office of Rare Diseases Research.

Описанието е изготвено от Д-р Радостина Симеонова, дм, доброволен и безвъзмезден консултант към ИЦРБЛС.
Библиография:
1.      Ортопедия и травматология, П. Ставрев, В. Ставрев; Тафпринт, Пловдив 2011
2.      Ортопедия и травматология; П. Токмаков; Полиграфия, 1994

Още по темата