Публикации

Антитяло-зависимата клетъчна цитотоксичност (ADCC) е основният механизъм на действие за няколко предлагани на пазара терапевтични антитела (mAbs) и за много други включени в клинични изпитвания. Ефикасността на ADCC силно зависи от способността на терапевтичните mAbs да набират ефекторни клетки като естествени клетки убийци, които индуцират апоптозата на целевите клетки. Набирането на ефекторни клетки от mAbs се влияе отрицателно от модификация на фукоза на N-гликани върху Fc; по този начин, използването на афукозилиран mAbs е тенденция за подобрена ADCC терапия. Повечето афукозилирани mAbs в клинично или търговско производство са произведени от клетки гостоприемници на клетки от яйчници на китайски хамстер (CHO), като обикновено генерират ниски добиви в сравнение с дивизионен тип гостоприемник. Изследването описва подробно създаването и характеризирането на две модифицирани CHOZN® клетъчни линии, в които ензимът, участващ в синтеза на гуанозин дифосфат (GDP) -фукоза, GDP маноза-4,6-дехидратаза (Gmds) и GDP-L-фукоза синтаза (FX) ), е елиминиран. Най-добрите клетъчни линии на гостоприемника за всеки от нокаутите, FX – / – и Gmds – / -, са избрани въз основа на устойчивостта на растежа, избирателния толеранс към количеството MSX, производствения титър, нивото на фукозилиране и клетъчната стабилност. Тествано е производството на две патентовани IgG1 mAbs в модифицирани клетки гостоприемници и е установено, че титрите са сравними с клетките CHOZN®. MAbs, генерирани от която и да е от клетъчна линия на KO, показват липса на модификация на фукоза, което води до значително подсилени FcγRIIIa и ADCC ефекти. Тези данни демонстрират, че и двата вида клетки гостоприемници FX – / – и Gmds – / – могат да заменят клетки Fut8 – / – CHO за клинично производство на терапевтични антитела. Повече информация може да получите тук.

Множественият дефицит на сулфатаза (MSD) е ултра-рядко невродегенеративно разстройство, причинено от патогенни варианти на SUMF1. Този ген кодира генериращ формилглицин ензим (FGE), протеин необходим за активиране на сулфатазата. Клиничният ход на MSD е резултат от адитивния ефект на всеки дефицит на сулфатаза, включително метахроматична левкодистрофия (MLD), няколко мукополизахаридози (MPS II, IIIA, IIID, IIIE, IVA, VI), хондродисплазия и X-свързана ихтиоза. Известно е, че засегнатите индивиди демонстрират сложен и тежък фенотип, връзката генотип-фенотип и подробният клиничен ход са неизвестни. Докладвано е за 35 случая, включени в ретроспективно проучване за естествената история. Неврологичната функция е оценена с ретроспективни скали. Извършено е биохимично и математическо моделиране на нови варианти на SUMF1. Генотипите са класифицирани въз основа на прогнозираната функционална промяна и на всеки индивид е поставена стойност за тежест на генотипа. Средната възраст за поява на симптома е 0,25 години; средната възраст за поставяне на диагнозата е 2,7 години; средната възраст, при която настъпва фатален изход е 13 години. При всички индивиди е наблюдавано забавяне в развитието, а само при част от тях се стига до амбулация и вербална комуникация. Всички пациенти показват системно увеличаване на тежестта на симптомите. По-ранната възраст за поява на симптомите и тежките варианти на патогенност корелира с лоши неврологични резултати. Чрез използване на ретроспективно фенотипизиране и подробен анализ на вариантите е определена естествената история на MSD. Установено е, че атенюираните случаи могат да бъдат разграничени от тежките случаи по възраст на поява, постигане на амбулация и генотип. Резултатите от проучването могат да помогнат за изготвянето на прогнозата и да улеснят бъдещия дизайн на изследването. Повече информация може да получите тук.

Този обзор описва нова стратегия за грижи при пациенти с остеогенезис имперфекта, базирана на работата на интердисциплинарен екип. Целта е да се осъществят три основни цели: предлагане на задълбочено координирано управление за всички и подобряване на физическата активност и качеството на живот на пациентите. При редки заболявания като остеогенезис имперфекта (ОИ) пациентите и техните семейства често страдат, поради неадекватно разпознаване на заболяването им, лоша координация на грижите и непълна информираност. Координираният интердисциплинарен подход е едно от възможните решения за предоставяне както на цялостни, така и на икономически ефективни грижи за удовлетворението на пациентите. Лошата физическа активност и нарушеното качество на живот представляват значителна тежест за тези пациенти. За справяне по-добре с тези проблеми, през 2012 г. е създаден интердисциплинарен екип за справяне с пациенти с ОИ в университетски болничен център (CHUV, Университетска болница в Лозана). Повече информация може да получите тук.