Ралица Димитрова, студент по дентална медицина, Медицински университет ,, Проф.д-р Параскев Стоянов” – гр.Варна
1. Здравейте, вие сте класирани на трето място във фотоконкурса ,,Редките нюанси в палитрата на живота“, как научихте за него и какво ви мотивира да участвате?
Фен съм на страниците на АСМ – Пловдив и във Фейсбук, и в Инстарам, защото харесвам публикациите и информационните кампании, зад които стоят множество трудещи се и будни хора. Разбрах за конкурса от събитие във Фейсбук и веднага знаех, че ще участвам. Мотивира ме това, че конкурсът е на една изключително важна и сериозна от медицинска гледна точка тематика, а се превръща в едно поле за творчество и въображение за създаване на фотографии, които да въздействат.
2.Занимавате ли се сериозно с фотография? Как решихте с каква снимка да участвате?
Занимавам се с фотография от около 7 години. Тя винаги ми е била хоби, страст, чрез която да изразявам себе си. Фотографията е нещо, което нося винаги в сърцето си, а фотоапаратът и обективите – винаги до себе си. Вярвам, че най -силните кадри не са позирани, нито замислени предварително, вярвам в случайността и непредсказуемостта в творчеството. Всяка моя фотография носи емоционална стойност. За мен фотографията е изкуство, чрез което можеш да говориш силно стига зрителите да могат да чуят. Опитвала съм да творя в различни направления на фотографията – художествената фотография винаги ще остане любимият ми начин да интерпретирам различни теми. Изборът ми на снимка и концепция беше изключително лесен – знаех, че ще създам нещо, в което да скрия послание, нещо, което да бъде отворено за хората и за тяхното въображение.
3. Каква е символиката във вашата снимка?
за снимка 1 /“Семейството е всичко“/ – Знам, че има изключително много семейства, в които има човек с рядко заболяване. Често липсват възможности за обмяна на опит с други лица. Това може да доведе до изолация и самота за пациентите и семействата, може да доведе до липса на емоционална подкрепа, дори да има медицинска оказана такава. Чрез снимката си искам да кажа на семействата с дете с рядка болест, че не са сами и да прегърна всяко едно от тях. Малцина са хората, които се замислят за психологическото влияние на каквото и да е заболяване върху пациента и съответно неговото семейство.
за снимка 2 / “ Слънчеви перспективи“/ – Винаги съм намирала магия в залезите, която ми носи нещо, което нищо друго на този свят не ми носи. Всеки ден в различни ярки цветове, всеки ден различни, но винаги красиви. Посланието ми е едно – да не спираме да обичаме и уважаваме хората с редки заболявания така, както обичаме залезите – различни, пъстри, но винаги перфектни такива, каквито са. Да приемем, че много хора на този свят се борят да са част от обществото – различни като цветовете на залеза, но притежаващи равни права за помощ и подкрепа.
4. Какво научихте за редките болести с участието си в конкурса?
За мен това е изключително важна тема. Радвам се, че конкурсът е насочен към нас, студентите в медицински университети, защото надали има хора, които повече от медицинските специалисти в областта и студентите, чели за това, да разберат значението на информираността относно редките болести. Малцина знаят, че средно да се диагностицира една рядка болест отнема близо 5 години. Диагностиката е истинско предизвикателство. Един специалист може никога да не се е сблъсквал с подобен клиничен случай и да не е запознат с рядкото заболяване, от което е засегнат пациента. Много редки болести включват общи признаци, общи симптоми, които водят до трудности и неправилни диагнози. Симптомите могат да имат необратимо въздействие.
Въпреки че са обект на редица научни изследвания, не съществува лечение за много от редките болести. Към тях се отнасят хемофилията, мускулна дистрофия, синдромът на Блум, на Клайнфелтер, нарколепсията и много други. ЕС счита една болест за рядка, когато засяга по -малко от 1 на 2000 граждани. Към днешна дата засягат 350 милиона в световен мащаб, 75 % от тях са деца. Идентифицирани са над 7000 заболявания. 2/3 от тях са генетични, а другите са резултат от инфекции /бактериални или вирусни/ или пък автоимунни заболявания. Огромен процент от генетичните заболявания започват още в детството, но не е изключено да се проявят и в зряла възраст.
Пожелавам успех на бъдещите медици от АСМ- Пловдив, благодаря за прекрасната инициатива. Ние сме бъдещето и заедно можем повече. Нека се борим за информираността на населението относно множество медицински въпроси!