Доц. Светлан Дерменджиев има придобити клинични специалности по вътрешни болести, клинична токсикология, клинична алергология и професионални болести. Към момента е началник и на Клиниката по клинична токсикология към УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив. Автор е на множество публикации, две ръководства и осем монографии.
Предстои участие на доц. Дерменджиев като лектор на XII Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, която ще се проведе онлайн на 10-11 септември 2021 г. във Виртуален Конгресен Център. Той ще представи лекция „Наследствен ангиоедем”. Подробности по темата, доц. Дерменджиев споделя в специално интервю за Институт по редки болести:
1. Бихте ли ни казали какъв е приблизително броят в България на хората, засегнати от това рядко заболяване? Има ли регистър?
Първият описан в литературата пациент с Наследствен ангиоедем у нас датира от далечната 1973 г., когато екип от наши учени и специалисти го диагностицират.
Освен с факта, че първият пациент с това рядко заболяване е от близкото до Пловдив село Катуница, можем да бъдем горди и с един от лекарите-специалисти, който първи диагностицира и съобщава за тази непозната до тогава за България болест. Това е д-р Владимиров, който по онова време работи в клиниката и катедрата по УНГ-болести на Медицинския университет в Пловдив. Екипът от учени, участвали в диагностицирането и съобщаването на този първи случай у нас, освен д-р Владимиров, включва още д-р Кирчев и д-р Божков. Професор Божков е инициатор на първия по рода си у нас регистър за болните от НАЕ. След неговата кончина, регистърът се поддържа от доц. М. Стаевска и д-р А. Валериева от клиниката по алергология на УМБАЛ „Александровска“ – София.
В дисертационния си труд д-р Димитрова съобщава за регистрирани 10 пациенти с НАЕ от Пловдивска област.
В извършено от мен проучване, свързано с дисертационния ми труд посветен на Ангионевротичния оток, броят на обследваните пациенти с доказан НАЕ за Пловдивски регион към края на 2016 г. и началото на 2017 г. е 8. Тези пациенти са регистрирани и се проследяват от специализираната лекарска комисия за провеждане на заместителна терапия при болни с имунодефицитни състояния към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Специфичните имунологични изследвания се извършват в ръководената от проф. М. Мурджева, лаборатория по имунология.
2. Какви са особеностите при проследяването на тези пациенти?
НАЕ е рядка болест, но и вроден имунен дефицит в системата на комплемента. Това дава основание да се приеме за т.нар. псевдоалергична болест. Специфичната етиология и патогенеза, особеностите в локализацията на отока и клиничното протичане на заболяването, изискват тези пациенти да бъдат динамично проследявани и обследвани, а лечението им да бъде мониторирано с участието на специалисти по клинична имунология и алергология.
3. Как може да се подобри според Вас грижата за това рядко състояние у нас?
Досега у нас е направено немалко за пациентите с тази рядка болест. Заболяването е включено в клинична пътека, която се изпълнява от клиничните болнични структури от трето ниво на компетентност по медицинските специалности клинична имунология и клинична алергология. Освен това, в зависимост от локализацията на отока и тежестта на пристъпите, пациентите могат да разчитат на безотказно обслужване в спешните кабинети и спешните приемни отделения на университетските и областните болници.
Диагностично-терапевтичните дейности за изпълнение на клиничната пътека се финансират от бюджета на НЗОК. Медикаментите, които се използват за заместителната терапия при тези болни, също се поемат като разход от НЗОК. Разбира се, има какво още да се желае, с цел повишаване качеството на обслужване на тези пациенти и подобряване качеството на живота им.
Сред все още нерешените проблеми е необходимостта от провеждане на високоефективна информационна компания за характера и спецификата на болестта сред самите пациенти. От повече знания и умения за справяне с проблема, и особено с породените от НАЕ състояния с повишен риск от фатален изход, се нуждаят и общопрактикуващите лекари, а и студентите, в чиито учебни програми на заболяването следва да се отдели повече време и внимание.
Много полезна в този смисъл е комуникацията между специалистите и асоциациациите за пациентите с НАЕ у нас.
Очакваме Ви в конфернтната зала на XII Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, 10-11 септември 2021 г. За повече информация и регистрация, посетете страницата на събитието: https://vcv.raredis.org/event/10-11-09-2021/