Проф. Емил Паскалев е началник на Клиника по нефрология и трансплантология към МБАЛ “Лозенец” – София. Той е председател на Българско дружество по нефрология от 2012 г. Има специалности по вътрешни болести, нефрология и здравен мениджмънт. Специализирал е бъбречна тансплантация, хронично бъбречно заболяване и редки болести в нефрологията в Испания, Франция и Германия.
Предстои участие на проф. Паскалев като лектор на XII Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, която ще се проведе онлайн на 10-11 септември 2021 г. във Виртуален Конгресен Център. Той ще представи лекция „Кариомегален интерстициален нефрит – ново предизвикателство”. Подробности по темата, проф. Паскалев споделя в специално интервю за Институт по редки болести:
1. Бихте ли ни казали какъв е приблизително броят в България на хората, засегнати от това рядко заболяване? Има ли регистър?
В България има установен само един пациент. Той е преминал със своите оплаквания през доста болници и нефрологични структури за да стигне до Клиника по нефрология и трансплантация, ръководена от мен. Положихме много усилия и решихме да не се отказваме от случая докато не го изясним. Отхвърлихме много диагнози, което потвърждаваше, че е много вероятно да се касае за рядко заболяване. Пациентът имаше бъбречна недостатъчност наред с много други особени прояви, нехарактерни за бъбречното увреждане. Направена беше бъбречна биопсия, която беше с много особености, нехарактерни за обичайните бъбречни увреждания. Обзорът на литературата не ни подсказваше много. Помогна ни подкрепата от втори патоморфолог извън страната, който случайно имаше опит с три такива случаи и бързо ни насочи към диагнозата. А литературата посочи, че за целия свят са описани общо 53 случая. Наистина рядко заболяване! Предизвиква се от унаследен генетичен дефект, т.е. предава се на поколението. Още по-изненадващо беше, че българският пациент е с двоен афект т.е. от майчина и бащина страна. Пациентът е под непрекъснато наше наблюдение и лечение и успяхме да преодолеем бъбречната му недостатъчност.
2. Какви са особеностите при проследяването на този пациент?
Особеностите са, че го познаваме добре – заболяването, и сме напълно наясно с честотата на наблюдение, показателите за наблюдение, прогнозата и подготовката за следващите етапи на лечение, за да осигурим оптимална преживяемост. Постигнатото от нас за пациента е висок резултат, тъй като болестта води до бъбречна недостатъчност. Нейното лечение, направено от нас при пациента е възможно най-доброто – по най-добрия начин е възстановена бъбречната функция. Това е постигнато при малка част от всичките описани в литературата пациенти с това заболяване.
3. Как може да се подобри според Вас грижата за това рядко състояние у нас?
Като се разчита на добри специалисти, каквито са моите колеги, особено по-младите, които добре осъзнават ефекта от професионализма и възможността за постигане на качествени резултати.
4. Друг коментар, който според Вас ще е важен за аудиторията.
Редките болести са с много малка честота т.е. много малко пациенти, но са с океан от патология, което прави лекарят специалист да знае много за други болести т.е. специалности. Това предопределя винаги при по-неясни пациенти да се прави диференциална диагноза и с редки болести. Терапиите при редките болести са доста по-различни от традиционните терапии. Те обичайно постигат добри резултати и много бързо се усъвършенстват и усъвършенстват лекаря – специалист.
Очакваме Ви в конфернтната зала на XII Национална конференция за редки болести и лекарства сираци, 10-11 септември 2021 г. За повече информация и регистрация, посетете страницата на събитието: https://vcv.raredis.org/event/10-11-09-2021/